Какво е толкова вълнуващо при ловуването с лък? Несъмнено така се доближаваме максимално до дивата природа. Тази дискретна форма на ловуване ни дава възможността да наблюдаваме и да изучаваме не само релефа на терена, но и любимите места за придвижване на животните. Задължителни са търпеливост и умения, с които да доближим дивеча на такова разстояние, че да го чуем даже как диша. Има я и радостта от “безшумното” ни участие в лова. Разкъсването на тишината от изстрела на огнестрелното оръжие липсва, а тънкия шепот на стрелата, почти не издава позицията на стрелеца. Ловът с лък не води до увеличаване на бройката на отстрела. Има други качества и преживявания, които привличат заклетите ловци към този подчертано различен метод на ловуване. Преди всичко това е предизвикателството от изравнените шансове при срещата с дивото животно. А приятното чувство на гордост и задоволство след успешния лов, когато прибирайки се у дома поставим дивеча на масата, трудно може да бъде описано.

Една типична ситуация по време на пролетен лов с лък на сръндак в Дания:

Ловецът, придвижвайки се тихомълком и използвайки своите познания за местността успява да се доближи на по-малко от 20 метра до сръндак. И най-леката промяна на вятъра би го разкрила. Сръндака трие своите рога в голям магарешки бодил, фокусирайки цялото си внимание върху извършваното от него действие. Ловецът опъва своя лък, прицелва се прецизно и възпроизвежда изстрела. Благодарение на острият си като бръснач връх, стрелата преминава през сърдечната област на животното и продължава към близкия гъсталак. Сръндака се извърта внезапно, само за да се изправи и да се огледа наоколо, не осъзнавайки какво се е случило. След кратък бяг той се строполява на земята, като все още не знае за присъствието на ловеца.

За лова с лък се изисква време. Прекарването на много часове изпълнени с търпение в гората или полето, естествено водят до натрупване на информация за обкръжаващата среда и навиците на дивеча. Обект на ловуване са предимно тези животни, които биха били селектирани от самата Екосистема без да има човешко влияние. Като следствие от това, ловците с лък отстрелват животни точно от тази група, която е под най-силно въздействие на природата.

Ловът с лък подлага популациите на значително по-малък стрес поради факта, че се изисква многократно повече време при доближаването на дивеча отколкото с огнестрелните оръжия. Изгубена стрела бързо се забива някъде в земята и не е толкова трудно да се открие, като при това не предизвиква заплаха и безпокойство у околните. Всички тези фактори събрани заедно помагат за създаването на такива условия за лов, при които сблъскването на двама или повече ловци е рядкост. Повече ловци с лъкове могат да ловуват на една и съща територия без повишаване на напрежението между тях. Статистиката сочи, че злополука по време на лов с лък на практика е нещо изключително рядко, поради факта, че се стреля от близко разстояние. Ловецът може да предвиди движението на стрелата след изстрела, нейната траектория и далечина на полета!